1. Създавайте им умишлени ТРУДности
Животът е ТРУДен! Днес има много течения, които твърдят, че това не е така. Или поне, че това вече не е така. Всъщност никой не може да каже какъв точно ще бъде животът ви или този на вашето дете. Но по-добре да сте подготвени за труден живот, който да се окаже лесен, отколкото да очаквате лесен, а той да излезе “труден”…
Според мен са погрешко разбирани понятията: “Отпусни се!”, “Остави се на потока!”, “Нещата сами ще се наредят”. Погрешно разбирани от хората, които не искат да полагат никакви усилия (а това малко или много е в природата на всеки), като казват, че те, усилията не са нужни. Резултатът обаче е, че отглеждаме хора, съвсем неподготвени за реалността - независимо каква е тя. Защото “лесна или трудна” се оказват относителни понятия. Парадоксът е, че колкото по-”лесна” е реалността, толкова по-неподготвени са хората за нея. Животът на нашите баби и дядовци е в бил в пъти по-труден, а техните ментални разстройства - в пъти по-малко. Днес си лекуваме “травмите” от едно изпитване пред класа, от една двойка, от една забележка... Децата ни са тотално неподготвени, не от резултат на увеличаването на изискванията на външната среда (училището), а в резултат на смекчаването на изискванията на вътрешната (семейството). До кога ще им спестяваме трудностите? И към бъдещите им работодатели ли ще отправяме молби да не ги стресират (много) в работата? По този начин постигаме обратния ефект - колкото повече отлагаме, толкова по-тежък става удара, защото в един момент те вече не са деца и никой не се отнася с тях “по детски”.
Затова аз призовавам - вместо да им спестяваме трудностите - нека ги направим силни да се справят с тях. А могат да станат силни единствено, когато се срещат с предизвикателства. С трудности. С провал. И се научат да го преодоляват и да продължават въпреки него. А не да слагат край на живота си след първото разочарование и сблъсък с неотговарящата на техните очаквания действителност…
2. Покажете им различните форми на труда
Колкото по-рано им създадете трудови навици, толкова по-трайни ще останат те. Децата след 2 - 3 годишна възраст могат да се справят с елементарни домакински задачи: Да извадят дрехите от пералнята, да раздадат салфетките на масата, да си съберат собствените играчки. Не можете да си представите колко горди могат да бъдат малчуганите от тези си действия, стига да им ги представите в подходящата перспектива: “Браво, ти си герой! Браво ти си много силен/ сръчна! Браво, ти можеш много неща!” Нашият опит с децата от различни възрасти показва, че те имат невероятно желание да “работят”, защото по този начин се чувстват големи, способни и осъществени. Може би при тях се проявява естествената любов на човека към Труда, чрез който той заслужва своето място в обществото. Незнайно кога как и защо тази любов изчезва.
3. Превърнете действията в навик
Можем да говорим, че едно действие е трайно, когато се превърне в навик. А то се превръща в навик тогава, когато се повтаря регулярно. Всеки път след като се събуеш, си подреждаш обувките. Всеки път, когато мама слага чиниите, ти подреждаш салфетките. Всеки път, когато си лягаме си мием зъбите … Ключовото на “всеки” навик е, че той се случва наистина ВСЕКИ път без значение от вътрешното ни настроение, външните обстоятелства или разположението на планетите в космоса…
4. Нека си заслужват това, което получават
Колкото по-рано изкарате децата си от розовия балон на “получавам всичко наготово”, толкова по-голяма услуга ще им направите. Нищо в живота ни не се получава “на готово”. Всяко нещо си има цена, и ако тя не е финансова - ние плащаме чрез време, енергия, поведение. Открийте какво истински иска вашето дете и му предложете “сделка”. Искаш да получиш сладолед? Добре, а ти какво ще дадеш в замяна?
5. Отчитайте техните постижения
Един от най-добрите мотиватори е удовлетворението от добре свършената работа. Само че когато децата са малки, трудно могат да разберат коя работа е свършена “добре”. Вашата обратна връзка е изключително важна! Механизмът е прост: не толерирайте това, което не одобрявате и поощрявайте това, което искате да се повтори. Не очаквайте, че “добрите постъпки” ще пребъдат във времето, ако остават незабелязани. Да, придобивките, които вашият малчуган има не трябва да се приемат за даденост, но и усилията и старанието, които той полага - също.
6. Давайте им личен пример
Обяснете на своя малък човек, че всички работят. Възрастните ходят на работа, децата на училище, а най-малките - на детска градина. Всеки има ежедневни задължения, които изпълнява, без значение дали иска или не. Случвало ли се е детето ви да каже, че не му се ходи на училище или че не му се пише домашно? Дайте му пример със себе си: “Понякога има дни, когато и на тати не му се ходи на работа, а на мама не й се приготвя вечеря, но го правим, защото иначе ще стоим гладни.” Всичко в нашия живот е въпрос на обмен - давам - получавам. И колкото по-рано научите своето дете да дава труд и усилия, толкова повече успех и удовлетворение ще получава след време. :)
Автор: Весела Велин
Айкидо ДОДЖОТО
Comments