Как е нормално да се чувствате след участие?

“И най-дългото пътешествие започва с една единствена крачка!” - гласи една японска поговорка. Първата тренировка е важен момент за всяко ново дете, точно защото е първа. Някои деца са много въодушевени и искат да идват всеки ден, а други - не желаят да опитват повече. Кое е нормалното? Нашият съвет е: не правете крайни заключения от първоначалната реакция на детето. Защото тези реакции са емоционални. Тренировката сама по себе си е стрес, който може да изкриви възприятията. И за тези, които не са свикнали с такъв тип занимания е нормално да се появяват и някои предизвикателства. Подбрахме най-срещаните и кратки съвети как да се справите с тях:

Детето се е изморило в тренировката?

Това е добър знак! Означава, че е било старателно. Умората е индикация за добре свършена работа. Означава също и сериозно отношение към това, което прави, защото колкото повече се “влагаме” в нещо, толкова повече то ни изморява, но и толкова по-голямо удовлетворение ни носи, че сме се дали нещо от себе си. А колкото повече даваме от себе си - труд, старание и съответно - умора, толкова повече ще получаваме - знание и развитие.

Тренировката не му е интересна?

Упражненията, които правим в Доджото не целят да дразнят интереса на децата, а да ги научат на базови качества. Когато говорим за дисциплина и полагане на основа, разнообразието и “интересността” само затрудняват процеса. Децата имат нужда да правят прости неща, върху които да развиват фокус и концентрация. След време картината започва да се усложнява, но това идва на базата на вече развитите качества. Точно тук е нещо, по което се различава източния начин на мислене от съвременния западен модел. Живеем в свят, който е все по-”шарен” и разнообразен, но за съжаление - все по-изпразнен от съдържание. Затова, ако искате да си вземете нещо от философията на бойното изкуство, нека бъде точно това: не търсете интереса - той е нещо мимолетно - минава и заминава. Търсете смисъла - защото то е нещо много по-дълбоко и значимо!

Детето има мускулна треска/ нещо го боли?

Тренировките в Доджото като цяло са интензивни. Упражненията са разнообразни и засягат различни мускулни групи - дори тези, за които не сте подозирали, че съществуват. Мускулната треска е добър знак, защото показва, че тренировката е била ефективна. Не се притеснявайте от нея - тя не означава, че детето не е във форма (често и активно трениращи хора я получават), а че е преминало своя моментен праг и е разширило своята зона на комфорт. А ние растем само, когато се надскачаме и разширяваме. Неразположенията след тренировка са нещо нормално, неизбежно, и дори - желано. Защото тези изпитания могат само да калят волята на вашия малък Самурай!

Детето не може да прави някои упражнения?

Това е очаквано. Ако можеше да прави всичко, нямаше да има какво да му покажем ние. :) Нали затова идват децата в школата - да се научават на нови неща, да развиват и да подобряват уменията си. Това е нашата работа като преподаватели - да им помагаме и да ги водим в този процес. Ние не очакваме от тях предварително изградени двигателни умения. Затова компетенциите на тялото не е приоритет, когато оценяваме тяхното първоначално представяне. По-важно е да видим поведението на детето - дали спазва реда, дали проявява старание. Защото вярваме, че морално - волевите качества предхождат и изграждат двигателните. А това показва и опитът - в дългосрочен план успяват не най-талантливите, а най-старателните, постоянните и упоритите.

Не може да брои/ не знае японските думички?

Броенето, което чувате в тренировките, както и думичките, които се използват са специфични за бойните изкуства и са на японски. Рядко децата са запознати с тях предварително. В тренировките те се повтарят толкова често, че е неизбежно Айкидоците да ги научат в един момент. Първоначално ние не очакваме от тях да ги знаят и това по никакъв начин не е фактор за тяхното представяне. По важното е да гледат, слушат и опитват да копират останалите. Защото това е методът на обучение в Доджото - учене чрез преживяване.

Не познава децата и се притеснява?

Да, това е нормално. Предполагаме, че и в детската и на училище е имало деца, които е срещнало за първи път. Запознаването с нови деца може само да обогати неговия кръг и социални умения. Голямо предимство в Доджото е, че тук децата целенасочено се възпитават в партньорство - изпълняват всички упражнения по двама, държат се за ръце, изчакват се, помагат си. По никакъв начин не стимулираме конкуренцията и състезателността. Вероятността от подигравки е минимална. Средата е максимално “защитена”, така че дори и най-срамежливите деца след време се отпускат и намират своите приятели. А множеството допълнителни дейности, които регулярно организираме освен тренировките, засилват чувството за общност и принадлежност на Айкидоците.

</