От 8 годишна до 4 ти дан!


Благодаря ти за всичките години подкрепа. Благодаря ти, че ме водеше на тренировки, когато исках, и също - когато не исках да ходя. Благодаря ти, че не ми позволи да се откажа. Благодаря, че беше строга с мен и че не ме остави да решавам “кое е моето” на 10… За да знам със сигурност “кое е моето” на 30! :) Благодаря, че “ме насили” да положа Труд и Старание като малка, за да имам Смисъл и Удовлетворение като голяма. :)


Днес, вече в ролята на преподавател ежедневно се срещам с много родители. Забелязвам една все по-масова и все по-утвърдена тенденция. Детето (което е на средна възраст 5 години) “само трябва да си реши”, за да “открие неговото”. Родителите в никакъв случай, не искат да го водят “насила”, за да “не го пречупят”. Разбирам защо го правят - те искат да отгледат самостоятелен възрастен, който да може сам да взима решенията си и да отстоява мнението си. Това е чудесно! Но не и на тази възраст. :) Натоварвайки го със свръхотговорност в тази крехка детска възраст, или бягат от своята собствена отговорност като родител или просто не разбират човешката природа… Детето не може да решава само кое е добре за него. Не и на тази възраст. Точно затова то има нужда от вас, за да взимате вие важните решения. По същия начин ли го питате дали му се ходи на училище и дали иска да си напише домашните? Отписвате ли го от детска градина, когато се разплаче на входа? И то ли избира в кое училище да учи първи клас?

Спортните дейности се разглеждат като нещо допълнително, нещо избирателно, нещо “пожелателно”. Може би проблемът до някъде е в самите спортни дейности, които все повече се превръщат в една забавна и приятна дейност и се рекламират като такива. “Ще дисциплинираме вашето дете, докато играе и се забавлява!” Звучи ли ви познато? Добър маркетинг или лош пиар... Колкото и примамливо да изглежда, то не дава резултати в дългосрочен план. Но никой не иска да бъде “лошият”.

A децата все повече имат нужда от дисциплина. Защото дупката, която съвременното образование отваря пред тях е огромна - то просто вече няма своята възпитателна функция. А без дисциплина и възпитание академичното знание няма полза… Освен от “наука”, децата имат нужда от пример, от авторитет, от ценности. Единици са учителите, които дават това на децата. Защото то е отговорно. То е трудно. И често бива неразбрано, най-вече от родителя. И няма как да се случи без вашата подкрепа!

Защото когато сме строги и изискващи, ние го правим заради доброто на вашите деца. Повярвайте ни, най-лесното нещо е да им даваме дъвки и бонбони след всяко занимание, за да ги “мотивираме”. Да играят в часовете, за да “идват с желание” или да си затваряме очите за някои неща, за да не ни се налага да даваме после обяснения и извинения…

Ала всички виждаме до какво води този път. Свободата се превръща в анархия. Улеснението се превръща в неспособност за полагане на усилие. От стремежа си да отгледаме “щастливи” деца, ние ги превръщаме в депресирани възрастни, които нямат най-важното - усещане за смисъл и вяра в собствените си способности. Моля ви, подкрепяйте строгите учители. Те го правят, защото всъщност им пука за вашите деца!

Преди време прочетох една страхотна книга за Родителството - “Мрази ме сега, за да ме обичаш по-късно” - препоръчвам я с две ръце. Аз също съм родител. Знам колко е трудно да откажеш нещо на детето си, или да го накараш да направи нещо, което то не иска… Но знаете ли какво забелязвам също? Както при моето дете, така и при моите ученици. Колкото и да си строг, когато детето знае, че го обичаш, то чувства, че решенията които взимаш за него са добри и правилни. И ти се доверява. И те следва. Дори и да не иска. Дори и да не го разбира.

Точно от това имат нужда подрастващите днес - от сила, устойчивост и увереност в родителя. За да могат те самите да израстнат силни, устойчиви и уверени. Дайте им този пример! Бъдете това, в което искате да се превърнат те след време! :)


Весела Велин съосновател на ДОДЖОТО

7 views0 comments