Трябва ли да се борим за Любовта?

Трябва ли да се борим за Любовта?

Всичко, което обичам е или вредно, или неморално, или от него се пълнее - казваше един велик мислител. Аз бих модифицирала: ”Всичко, което се постига лесно е или вредно, или неморално, или от него се пълнее”. За всичко останало трябва да се борим! Ако любовта, за която говорим е нито вредна, нито неморална, значи трябва да се борим за нея!

За да отговорим на въпроса “Трябва ли да се борим за Любовта?” Първо трябва да си отговорим на въпроса “Какво е любовта всъщност?” Дали са онези пеперуди в стомаха, които идват без да сме ги канили и си отиват, също толкова неочаквано, колкото са дошли... Или е оново по- дълбоко чувство, което може да пребъде.

За мен лично има огромна разлика между Влюбеност и Любов. И ако влюбеността наистина се появява без да се бориш за нея, дори понякога без да я искаш, Любовта е свързана с Уважение, Доверие, Споделяне, Преживяване, Израстване - все неща, за които определено трябва да се борим!

Трябва ли да се борим за Уважението?

Да, разбира се! Защото да уважаваме означава да приемаме избора на другия, дори и да е различен от нашия. Дори и да не го одобряваме, дори и да не го разбираме. И най- вече тогава. Защото в реалността хората не винаги постъпват като нас. Дори и да открием човека, с който мислим абсолютно еднакво (вероятност, клоняща към нула) това няма да е градивно за нас. Мъдрите казват, че трябва да се събираме не с тези, с които сме еднакви, а с тези, с чиито различия се допълваме. И за да стане допълване, а не сблъсък между тези различия, трябва да има Уважение.

Трябва ли да се борим за Доверието?

Трудно е да довериш своя свят на другия… Трудно е да се довериш на себе си, че изборът, който си направил за свой довереник, няма да те предаде. Но само когато имаме доверие можем да създадем истинска близост. Истинско споделяме. Истинско преживяване.

Трябва ли да се борим за Хармонията?

Хармония, баланс, вътрешен мир. За да го проектираме навън трябва да го постигнем на първо място вътре (в себе си). Защото тя, Хармонията, дори и само вътре в нас самите не се постига лесно. Има толкова много гласчета, които искат да вземат връх. Кое да послушаме? Кое да игнорираме. “Отпусни се!” , “Бъди себе си!” - казват някои. “Следвай своя вътрешен глас!”. Да, само че за да го чуем, а преди това - да открием кой точно е този вътрешен глас измежду всичките, трябва да се преборим с всичко, което той не е.

Трябва ли да се борим за Развитието?

Казват, че една връзка се развива. И ако и двамата партньори не се развиват заедно с нея, те ще се разделят. “Но няма как да правим всичко еднакво”, ще кажете вие? - това не е нужно. Достатъчно е и двамата да вървим в посоката на Развитието, дори и тази посока да означава различни неща - за единия това може да е четене на книги или ходене на семинари, а за другия - може да е спорт или време със себе си. Ако вие се развивате, независимо по какъв начин, вие ще оценявате, уважавате и подкрепяте развитието на партньора си. Ще му давате нужното за това време и пространство. Но ако вие не се развивате, нещата, които той/ тя прави ще ви се струват безмислени. Човекът, който всяка вечер стои с бирите до 1 през нощта да гледа спортните програми няма как да разбере човека, който става в 5 сутринта, за да отиде да спортува наистина. Да, развитието е трудно. Още по-трудно е да оценяваш развитието на партньора си и в него да виждаш не конкуренция, а мотивация. Да бъдете двете половинки, които са осъзнали, че те са едно цяло. И цялото ще се развива тогава, когато и двете половинки се развиват. Заедно и поотделно.

А защо трябва да се развива(те) ли? Защото всяко нещо, което не се развива - загива. :)

Трябва ли да се борим за Ценностите?

Колко хора се разделят, защото вече не споделят еднакви ценности? Или всъщност никога не са ги споделяли, но не са знаели за това. Кой се интересува от ценности, когато си влюбен? Страст и хормони е всичко, което бошува в главите ни. А страстта в един момент изчезва… защото тя е на повърхността. Тогава идва дълбочината на ценността. Кои са нашите ценности - моите, на партньора и нашите общи? Знаели ли сме отговора на този въпрос в началото на връзката ни? За да можем да си го зададем отново в средата й? И да си дадем сметка, че дори и някои от индивидуалните ценности да са се променили, ако е останала общата ценност - че искаме да останем заедно, независимо от обстоятелства, най-вероятно ще сме склонни да се борим, за да я запазим.

Трябва ли да се борим за Комуникацията?

Колко двойки се разделят защото не си говорят. Или защото сякаш си говорят, но на различни езици. Чували ли сте за “5-те езика на любовта”? Да, ние имаме различни езици, по които даваме и искаме да получаваме Любов. И трябва да се научим да разбираме на първо място своя език, да го изразяваме ясно, а след това да разбираме и говорим на партньора си на неговия език. Комуникацията е обмен - давам - получавам. И ако не се научим да ОБЩуваме пълноценно, рано или късно ще останем сами.

Трябва ли да се борим за Компромисите?

Казват, че Любовта е компромис. Аз лично не съм съгласна с това твърдение, защото ако компромисите са твърде много, любовта става токсична. Но със сигурност поне веднъж в живота си (а вероятно и повече), ще ни се наложи да направим компромис (със себе си) заради любовта си (към другия). Въпросът е кое искаш повече - любовта или себе си. И те всъщност различни неща ли са? Защото когато правиш компромис, за да запазиш отношенията си с другия, заради кого го правиш, заради другия или заради себе си? Защото са ти важни тези отношения? Защото те са част от това “себе си”?

Трябва ли да се борим за Преживяванията?

Какво е нужно да поддържаме една връзка жива? Новите и различните преживявания. Но след време ни става все по- трудно да излезем от рутината. Иска се енергия, за да се размърдаме от дивана … Да си облечем новата рокля, да се гримираме, да отидем на ресторант. Да организираме почивка на непознато място. Да открием необикновеното в обикновеното ежедневие. Да бъдем различни със своя еднакъв партньор. По-лесно е да търсим разнообразието навън, вместо да се вглеждаме в това, което вече имаме. Но един мъдър човек е казал: “С една жена можеш да имаш 1000 различни преживявания, със 100 жени - само 100.” Аз съм съгласна с него, а вие?

Трябва ли да се борим за Красотата?

В началото вие бяхте красива всеки път на среща с него, нали? Сега също сте красива, само че вашата вътрешна красота е скрита зад раздърпаната пижама за вкъщи и разчорлената коса. “Но аз имам деца, но аз трябва да сготвя и почистя. Дори трябва да работя! Нямам време просто да бъда красива!” - Да, трудно е. За това говорим. Че за красотата трябва да се борим. Както и за любовта. :)

Трябва ли да се борим за Отношението?

В началото той ви носеше цветя. Отваряше ви вратите. Обличаше ви палтото. После спря... Защо? Поради същата причина, поради която вие спряхте да се гримирате всеки път, когато го виждате. Защото е трудно да полагаме усилия и да задържим нещата както са били в началото. Може би не е нужно. Може би нашата връзка еволюира и в един момент нямаме нужда от изразите на нашата “влюбеност”. Само че тогава трябва да спрем да търсим тази влюбеност и да преминем към любовта - с или без цветята :)

Трябва ли да се борим за Уюта?

Всички искат Дом. Всички искат Уют. Всички искат вкусна храна след работа. Но тези неща не ни чакат “наготово”. Средното българско семейство няма иконом и две камериерки. Грижата за домакинството се пада на партньорите. Които също така работят. И двамата. Вече сме доста далеч от поговорката “тати носи, мама меси”. И ако и двамата ходят на работа, редно е и двамата да се грижат за дома. Не е възможно, а не е нужно винаги всичко да бъде 50/ 50. Да, ако мъжът работи до по-късно или води децата на следучилищни занимания, жената може да пазарува и сготви. Някой път ще се наложи тя да се заеме с допълнителен проект от работа, а той ще се погрижи за храната. Не е обидно. Не, той не й помага в домакинството. Те са заедно в него.

Трябва ли да се борим да сме Заедно?

Да, в света в който живеем, определено трябва да се борим, за да сме заедно. Още от най-малки ни изправят един срещу друг. В детската градина игрите са състезателни. В училище е престиж да побеждаваме на състезания и олимпиада. Ако станем спортисти, най-голямото ни признание е “да мачкаме другите”. На сватбата играем на игри,” кой ще командва в къщата?”. Разделяме се на “отборът на булката” и “отборът на младоженеца”. И после искаме от тези двамата “противници” да създадат едно цяло, едно общо, едно семейство. Докато не осъзнаем, че с човека до нас не сме противници, а сме партньори, че не сме един срещу друг, а един за друг, няма как да говорим за “любов”. Трябва да разберем, че този с когото трябва да се борим не е другия, а сме ние. Трябва да се борим със собствените лошотии, за да ставаме по-добри от себе си. Заради себе си и заради другия. И само тогава ще бъдем достойна половина от нашето общо и по-добро заедно. :)

Може би се питате защо един треньор по Айкидо говори за отношения. Защото Айкидо е отношение. Айкидо е връзка. То е бойно изкуство, в което се не бием един срещу друг, а се борим заедно, за да запазим връзката между нас. А това е трудно. Трудно е да се преборищ със себе си, за да запазиш хармонията с другия.

Може би най-трудното, но и най-ценносто бойно изкуство.

Автор: Весела Велин

Айкидо ДОДЖОТО