top of page

5 съвета за повече Авторитет пред децата ни

Updated: Apr 17

Авторитетният стил родителство е посочван като най-добрият за децата, тъй като представлява баланс между твърде строгият авторитарен и твърде разрешаващия. Той дава ниво на свобода и самостоятелност на детето като очертава ясни правила и граници, които държи да се спазват. 



Предлагаме ви 5 съвета как да имате повече Авторите пред своите наследници.


1.Бъдете авторитетна личност 

За да имаме авторитет пред децата си, ние трябва да бъдем авторитетна личност въобще. И знаете ли какво прави хората авторитетни? - Не, не това че гледат от високо, че викат или че налагат мнението си… това е толкова далече от истината. Просто около тях лъха една сила и един магнатизъм, който привлича хората и те по естествен начин искат да ги следват, защото им се доверяват. Да, ние следваме този, на когото имаме доверие. Точно когато има някаква стабилност и предвидимост у поведението на човека отсреща.  За да го постихнем, трябва да има синхрон между: мисли, чувства, думи, действия. И тези действия трябва да са последователни и еднакви в еднаквите ситуации.  


2. Нека решенията ви изхождат от вашите ценности 

Горното може да постигнете единствено, ако решенията които взимате и действията, които предприемате произлизат от вашата ценностна система. И тъй като ценностите са относително постоянна величина и те не зависят от времето навън или вашите настроения, се очаква че изхождайки от тях вие самите ще бъдете по-постоянни и последователни. 

Не знаете кои са вашите личностни ценности? Тогава трябва сериозно да поработите със себе си преди да започнете да работите с вашето дете. Или както се казва “ възпитанието на детето започва 20 години преди неговото раждане - с възпитанието на неговите родители”.





3. Бъдете УБЕДЕНИ във вашата правота

Има три степени на сигурност в своята правота - мисля, вярвам и убеден съм. 


Когато мисля, че нещо е добро за моето дете, това е по-скоро предположение. Имам хипотеза, че може би е добро, но вероятността да не е добро е почти същата. Аз реално се съмнявам и детето ми усеща това. Шансът да му влияя от тази си несигурност е минимален. Особено ако имам глупостта да му го кажа и вербално. “Може би трябва да се прибираш вече..” - Може би или ТРЯБВА да се прибирам? Разликата е огромна.  


Когато го вярвам, вече съм една идея напред. Намерил съм потвърждение в своята теза, може би няколко пъти дори, но все пак съм в позицията на “вярата” и “надеждата”, че може би съм прав. Но може и да не съм… 


Убедеността е онази непоклатимост във вашето решение, че няма сила на света, която да ви противостои. Тук обикновено се блъскат “силните” характери. Ако вие сте убеден родител, а мнението да вашето своенравно дете е по-различно, неизбежно ще има конфликти. Защото проблемът на убедеността е, че тя не допуска друга гледна точна освен своята. След време може би е добре да чуем и тяхното мниение, особено когато то е “подплатено” от някакви ценности, но докато са малки и тяхната убеденост произхожда от настроението, все пак мисля, че трябва да избираме убедеността на родителя, която би трябвало да произхожда от изградена ценностна система. 


4. Нека детето “слуша” вас.

И тук стигаме до главната точка - кой кого трябва да “слуша”? Днес модерните пожелания са “И мама и тати много да те слушат” - към Гошко на 3тия му рожден ден… Наистина ли? Гошко ли осигурява на мама и тати подслон? Гошко ли осигурява на мама и тати храна? Гошко ли води с колата мама и тати на работа? И после идва да ги вземе? Изчаква ги докато те се натръшкат, че не искат да влизат на работното място.. А после търпеливо и с разбиране подхожда на желанието да поиграят с колегите “само още 5 минути” и така вече цял час… Гошко ли носи ОТГОВОРНОСТ? Не. Е няма как да “слушаме” Гошко. Защото “властта” е свързана именно с отговорността. 



5. С детето си НЕ сте равни. И вие сте главният 

“Какво, какво…Власт ли казахте?! Как така власт?? Аз искам да бъда приятел с моето дете!” Не, мили родители - вие не можете да бъдете приятели със своето дете. Може да го изслушвате, може да го разбирате, може да откликвате на нуждите му, и насърчавам да го правите. Но, вие не трябва да влизате в позицията на негов приятел. Защо? Защото приятелите са равни. И в здравите приятелски отношения никой не носи отговорност за другия. Никой не издържа другия. Никой не зависи от другия. Докато в отношенията дете- родител не е така. Вие носите отговорност за вашето дете и докато неговото съществуване до голяма степен зависи от вас (издържате го), няма как да се поставите на една повърхнина с него. Тъй като вие имате повече отговорност и задължения, е нормално да имате и повече повече власт и правомощия. Вече как и в каква посока ще ги използвате и дали ще злоупотребявате с тях е друг въпрос. 



Автор: Весела Велин 

Айкидо ДОДЖОТО 


1 view0 comments

コメント


bottom of page