❓ Как да отгледаме самостоятелно дете?
На първо място трябва да оставяме детето само: само да се облича, само да се обува, само да си носи раничката. Много често в нашия стремеж да му помогнем, ние го лишаваме от правото и най-вече от достойнството да се справя сам.
Второ: трябва да се заредим с време и търпение, защото неговата “самостоятелност” е обратно пропорционална на скоростта, с която ни се иска да се случват нещата :)
И трето: трябва да оставим детето да греши, за да се учи, но разбира се трябва да очертаем безопасните граници, в които можем да понесем последствията от неговите грешки. Ако предварително сме приели “най-лошия” сценарий и той не е фатален, бихме били значително по-спокойни и смели в това да оставяме детето само.
❓ Как да научим децата на отговорност?
Има един много базов закон и той е “законът за причината и следствието”. Трябва да обясним на децата, че нещата не се случват на тях, а се случват заради тях. Те не са само едни пасивни наблюдатели, а активни градители на живота си: “Искаш нещо - добре вземи си го. Потруди се за него. Направи … (еди какво си), за да го получиш. Допуснал си грешка - ок, последствията са тези. Няма страшно. Просто ги приеми и продължи напред!” :)
❓ Как да възпитаме децата да бъдат упорити?
Като спрем да им даваме нещата наготово и им позволим да се борят за тях.
❓ Как да помогнем на децата да не се отказват лесно?
Има неща, за които може и трябва да оставим детето само. Има и такива, за които то има нужда от нашата подкрепа. И за решението дали да продължи/ да се откаже от курс, който го развива, от спорт, от училище? е нужно да се намесим :) Много възрастни са ми споделяли: “Аз няма да простя на моите родители, че ме оставиха да се откажа от тренировките…“ Или пък “Когато бях мялък, не исках да ходя на карате, но баща ми не ме остави да се откажа и това ми даде страхотна основа!” Докато детето изгради зрелия възрастен у себе си, който може да взима разумни решения, трябва да вижда този разум у нас родителя, който се противопоставя на емоционалната и по детски променлива величина “искам/ не искам”, “ходи ми се/ не ми се ходи”, “продължавам/ отказвам се”.
❓ Kaк да научим децата на Постоянство?
Като не им позволяваме да се отказват с “лека ръка” от дейностите, които посещават. За нас като родители е по-лесно да кажем “ами не е неговото”, нека пробваме следващото, но и в следващото, та и в по-следващото е същото... Постоянството не е качество, което децата просто имат, то се възпитава и това е способността да продължим да правим нещата, дори когато първоначалния интерес към тях отмине.
❓ Как да помогнем на децата да осъществят мечтите си?
Първата беседа, с която започваме в нашата школа е “Мечта - цел - план - действие”. Още от най-малки трябва да очертаем пред децата правилната последователност за Успеха. “Какво е това мечта?” - нещо, което много силно искаш. “В какво трябва да си превърнеш мечтата, за да я постигнеш?” - в цел, защото целта има краен срок и конкретен план за действие. Планът е много важен и трябва да помогнем на детето да го разпише: “Какво според теб е нужно, за да постигнеш тази цел?”. “Кои са правилните действия, които ще те доведат до резултат?” И тук стигаме до ключовото понятие: ДЕЙСТВИЕ! Трябва да мотивираме детето да действа, защото само са си говорим и мечтаем не е достатъчно. А най-големият мотиватор е това дали ние като негови родители действаме и постигаме собствените си мечти. Децата са само наше отражение и ако искаме да възпитаме отговорно, постоянно и упорито дете, трябва първо да сме възпитали тези качества у себе си. :)
Aвтор: Весела Велин
Айкидо ДОДЖОТО
Comments