1. Покажете му различните емоции
За да може детето да се справи с различните емоции, първо трябва да знае какво са това емоции и как да ги различава. За му ги обясните, може да използвате и “официалните” определения:
Емоциите са нашите вътрешни преживявания, които се пораждат от външните обстоятелства. Или изразът навън, който даваме на нашето състояние отвътре.
Базовите емоции са 6: гняв, тъга, страх, отвращение, интерес и радост, но към тях има много вариации. Важно е да се знае, че ние никога не изпитваме една единствена емоция, а в нас винаги има някаква смес от тях.
Днес има образователни упражнения по темата - под формата на карти или игри. Но дори и без тях, ако имате желание, отделите време и включите своето въображение, съм сигурна, че можете и сами да обясните на детето си разликата между радост и тъга :)
2. Обяснете му, че има положителни и отрицателни емоции
Светът, в който живеем е изтъкан от противоположности. “Доброто” и “лошото” присъстват във всички неща и на всички нива. Така е и в емоционалния план. Всъщност не е проблем да изпитваме “лоша” емоция, проблем е да я отричаме и да се опитваме да я скрием. Гледали ли сте филмчето “Отвътре навън”? Там корабът започна да потъва, защото главната героиня не приемаше своята тъга и се опитваше да я скрие. Много поучителен филм за малки и големи. Препоръчвам с две ръце!
3. Обяснете разликата между емоции и чувства
Много хора слагат знак за равенство между емоции и чувства, но между тях има разлики.
На първо място в тяхната дълготрайност - емоциите са много по-мимолетни и нестабилни от чувствата. Затова трябва да знаем, че емоцията рано или късно отминава и не трябва да е водеща при вземането на важни решения.
Емоциите в много по-голяма степен са породени от външните обстоятелства, докато чувствата са израз на нашия по-стабилен вътрешен план.
Чисто еволюционно чувствата стоят по-високо от емоциите, защото емоциите са първични и първосигнални, докато за чувствата е необходимо (себе)осъзнаване.
Как да го обясним на децата си? Мама може да е ядосана и да ти се скара, но това не означава, че не те обича. Гого може да се страхува да спи сам, но ако чувства доверие към мама и тати, ще знае, че те винаги са до него.
4. Покажете му, че го разбирате
Децата повече от всичко искат да бъдат чути и разбрани. Тази тяхна необходимост е по-силна дори от това да им се задоволи конкретното искане. Много често те имат нереални искания, на които няма как да откликнем буквално. И те го знаят. Подозирам дори, че отправят толкова по-абсурдни искания, колкото по-отчаяно искат да ги чуем. И ако го направим с разбиране, тези искания до голяма степен мога да отпаднат, сами…
Искам да ходя гол навън по снега!
Искаш да си съвсем гол навън? - Даааа!
Искаш да се търкаляш в мокрия и студен сняг? - Дааа!
Искаш да посинееш от студ и да се разболееш - Даа!
Искаш да ти бодем големи инжекции в ду**ето - Да.. ?!
Може ли? - Не! :)
Тук всичко очакваме детето да каже добре, но то казва:
Защоооооо….??? И започваме отначало…
Но, на петият цикъл може и да каже добре! :)
Споменахме ли, че родителството изисква мноооого търпение? :)
5. Позволете да я изживее
Не подтискайте емоцията на детето. Не я отричайте. Позволете му да я изживее, за да може тя да отмине. Няма нищо по-лошо от потиснатите емоции.
Разбира се за всяко нещо си има време и място. И публичното тръшкане може би не е най-подходящия момент за изразяването на емоциите, поне за вас като родители. Но като изключим възмутените погледи, които вие ще посрещнете, до известна степен за детето ви е по-добре да го оставим да “се нареве”, отколкото да му шъткаме да замълчи.
Тук ключово е понятието “до известна степен”. Може да го оставите (защото вие така сте решили), но трябва да можете и да сложите категоричен край. Да, това, че приемаме емоцията на своето дете и искаме то да я изживее, не означава, че трябва да му позволим да набие брат си, за да може да си изразходи негативните настроения…
6. Предложете здравословен начин, по който да изживее емоцията
Много често до тези нерегулирани и нерегламентирани изблици се стига, защото детето няма регулярно време и място, където да си изразходва складираните във времето емоции. Предложете му здравословен начин за това. Спортът е чудесна опция, защото движението по естествен начин разрежда емоционалното тяло и го освобождава от натрупаното напрежение. При бойните изкуства има атаки и силно броене, които позволяват всичко негативно да излезе и да се преобразува в едно по-“дзен” настроение.:)
Ако нямате възможност да го заведете в спортната зала дори само да го пуснете “да потича” в парка, би помогнало, ако емоциите ескалират, но при всички положения, системната и целенасочена дейност ще се отрази добре в дългосрочен план.
7. Обяснете, че всяка емоция е мимолетна и минава
Приказката “И това ще мине!” тук важи в пълна сила. Позволете на детето си да преживява и радост и тъга, но винаги му обяснявайте, че тези настроения не са вечни и отминават. И двете. Разбира се, всички искаме да сме “винаги щастливи”, но това е далеч от реалността. Използвайте най-върховите моменти на детето си да му припомните, че те са мимолетни и ще отминат. За да знае, че същата тази мимолетност важи и когато се намира в най-тъмната дупка. И да може да изплува от нея.
8. Не се впрягайте. Не пренебрегвайте :)
Децата са си деца. Със своите емоции. И с тяхната нестабилност и непостоянност. Затова за нас като възрастни е много важно да различаваме мимолетните емоции от дълготрайните чувства. Да знаем кое е просто афект и ще отмине и без да обръщаме внимание и в кое трябва да се намесим, защото може да доведе до нещо по-сериозно...
В миналото хората много са пренебрегвали чувствата на децата си. Днес, в стремежа си да компенсираме, според мен често минаваме в другата крайност и се водим прекалено много по емоциите на своите деца. “Какво искаш?” , “Как ти харесва?”, “Кое преценяваш, че ще е добре за теб?” - попита майката 4 годишния си син…
Как да се научим да правим разликата между повърхностните емоционални желания и по-дълбоките душевни потребности на на малкото човече?
Просто трябва да наблюдаваме. Целенасочено и осъзнато. Всеки родител може да разбере детето си, стига да иска да го направи.
9. Контролирайте собствените си емоции
Няма как да научите детето си на емоционална интелигентност, ако вие самите нямате контрол върху собствените си емоции. Колко често малчуга ви изкарва извън нервите ви и му се развиквате повече от необходимото? Колко често в израз на еуфория му позволявате неща, които “принципно” не бихте? Да, това е човешко, тук целта не е да се самоосъждаме. А да започнем да се вглеждаме по-често в себе си и да разберем, че ние сме тези, на които нашите деца подражават. И от нас зависи да се превърнем в силната и уравновесена личност, която искаме детето да има за пример. :)
Автор: Весела Велин
Съосновател ДОДЖОТО
コメント