Фокус. Концентрация. Внимание.
Това, което вълнува нас възрастните дотолкова, че десетки книги са написани по темата. Стигнали сме до осъзнаването колко е важен фокусът за реализацията на съвременния човек във все по-разсейващата обстановка, в която пребиваваме.
Какво можем да кажем обаче за децата? “Той е много разсеян!”,
“Не мога да й задържа вниманието!”, “Детето ми е хиперактивно!”.
За жалост чуваме тези “диагнози” все по-често.
Можем ли и какво да направим, за да ги подобрим?
На базата на нашия дългогодишен опит в работата с деца сме извлекли 9 съвета
относно детската концентрация, които вярваме, че ще са от полза.
1. Само едно нещо
Приоритет. Знаете ли какъв е буквалният превод на тази дума? - “Само едно нещо”. В съвременния свят често говорим за нашите “приоритетИ”, но всъщност думата няма множествено число. В момента, в който го сложим, ние избягваме от нейното значение. Съвременните деца правят толкова много неща, които “са им важни” - ходят на математика, на английски, на плуване, на роботика, на пиано… И на училище разбира се, където от тях изискваме да се фокусират еднакво върху всички предмети… Желанието ни е да отгледаме едни всестранно развити личности. Реализацията е, че възпитаваме безкрайно уморени и незаинтересовани младежи.
Ние като преподаватели, винаги съветваме да избирате по-малко на брой неща, които ще прави детето ви, но да му дадете възможност да се фокусира в тях. “Ако изучиш само едно нещо до съвършенство, пред теб ще се открият още много” гласи една японска поговорка и ние сме съгласни с нея.
2. Малко, но добре, вместо много - зле
Няма как детето ви да постигне напредък в нито една сфера, ако я практикува веднъж в седмицата (защото останалите дни е заето с нещо друго). Без значение дали говорим за математика, музика или Айкидо, има минимална честота на повторение и регулярност, без която и най-смислената дейност няма смисъл. Нашият педагогически опит показва, че тази честота е поне три пъти в седмицата, за да има резултати. Сами може да сметнете с колко допълнителни дейности е добре да се занимава вашето дете. Когато говорим за напредък и развитие, а не за прескачане от дейност в дейност.
3. Изисквайте постоянство
Много родители се притесняват активността да не омръзне на детето, затова го водят малко пъти. По този начин се постига обратният ефект. Когато практикуващият не може да задълбочи и напредне, то постоянно стои в безинтересния “начинаещ период”. На колкото по-високо ниво я тренира, толкова по-интересна му става тя. Разбира се, че трябва да се пробват различни неща, за да откриете “кое е вашето”. Но дали дейността е вашата, може да разберете след време, на базата на опита, който вече имате с нея. Нашият съвет е следният: изберете една, максимум две активности и им дайте срок от поне няколко месеца, в които да посещавате сериозно. След това направете ревизия - срещат ли се вашите очаквания с реалността. Виждате ли смисъл в нея за вашето дете? И нека водещият в тази преценка бъдете вие като родител. Не се доверявайте на емоционалните състояния на малчугана, точно защото те са емоционални и непостоянни - както в желанията си, така и в нежеланията си. Предполагаме, че не той/ тя взимат решението дали да ходи на детска градина и дали след първи клас да продължи във втори?
4. Все по-интересно
На “пазара” за детски активности се предлагат все по-сложни и интересни неща.
В търсене на най-атрактивното нещо, което да задържи интереса на Вашето дете, вие не му позволявате да се фокусира върху това, което му предлагате, защото знае, че някъде там има нещо друго. И то може да е “по-”. Безкрайното състезание за вниманието на подрастващия няма край. И ако вие като родител не го ограничите умишлено да прави прости неща, в които да усъвършенства своите умения, го обричате на хронична повърхностност. Защото колкото по-интересна, съответно сложна е една дейност, на толкова по-повърхно ниво ще се изпълнява тя от едно нормално дете. Да, има вундеркинди, които успяват да постигнат забележителен напредък в много сложни материи, но нашият съвет е да се придържате към старата треньрска максима “винаги се върви от простото към сложното”. Уверете се, че вашият малчуган е усвоил целия потенциал на дейността, с която се занимава, преди да му потърсите следваща.
5. Скуката като възпитателен елемент
Много детски психолози съветват, да не се избягва скуката като елемент във възпитанието и развитието на детето. Трябва да освободим пространство, за да поканим прекрасните неща да дойдат. Ако постоянно намираме занимание на своето дете, го лишаваме от способността то само да го направи. Позволете на детето си да скучае. За да може да изследва. Да развива своите въображение и концентрация. Когато пред него има твърде голям избор от неща, то не може да се съсредоточи в настоящото. Просто защото мисли за следващото. Нормално е, ако му подарите 3 играчки наведнъж, времето, в което играе с всяка една от тях фокусирано да е много по-малко, в сравнение с това, ако имаше само една. Много от нашето поколение сме расли в недоимък и сега искаме деца ни да имат всичко, което ние не сме. Но, тъжният факт е, че ги правим пренаситени и презадоволени, което има не по-малко негативни ефекти.
6. Научете го да подрежда
На около 3 годишна възраст децата вече са развили умения освен да изсипят всички играчки от коша си, да ги приберат обратно. Има различни методи как да го постигнете, но нека това бъде част от вашите правила. Най-концентрираните хора на планетата - дзен монасите - от които можем да се учим за състоянието “тук и сега”, проповядват минимализъм. Подреден дом = подреден ум. В съвременния свят наистина е много трудно за един подрастващ да изгради концентрация, обитавайки постоянен хаос от вещи, хора и занимания.
7. Активен вместо пасивен
Поставяйте предизвикателства пред вашето дете. Изисквайте от него активност. Не му давайте готови решения. Така ще развие нужната концентрация, за да се справи с “проблема.”: Нека сам/а си носи раничката. Нека си бута тротинетката по стълбите. Нека сам/а си подреди играчките. Не улеснявайте малкия човек, разширявайте го! Децата са много адаптивни. И това, което ще възприемат за нормално зависи от вас. Не от загрижената баба, притеснената съседка или погледите на случайните минувачи. Съвременните модели за възпитание сякаш стават все по- изнежени. И когато решим да поставим детето си в умишлено трудна ситуация, за да развием неговите способности, все има някой да “се притече на помощ” на “горкото дете”. Но изключителните деца се отглеждат от изключителни родители. Позволете си да се опълчите на общоприетите норми, които все повече склопяват децата ни. Приемете няколко възмутителни погледа сега, за да имате много възхитителни след време.
8. Книжка вместо телефон
За негативното влияние на устройствата върху децата има много изписани материали. Сигурни сме, че го знаете. Няма да се правим на безгрешни родители - нашето дете също гледа филмчета. Въпросът е в дозировката и в ясните граници, които поставяме. Защото подрастващите много лесно размиват реално и виртуално. И ще надделее това, което е повече. Да, винаги е от полза да имаме имаме час - два, в които да свършим нещо. По-лесно е детето да стои мирно пред екрана, вместо постоянно да му намираме занимания. Но цената, която плащаме за това - да имаме зомбирано, пасивно и апатично дете, дали си заслужава?
9. Бъдете концентрирани
Една английска сентенция гласи: “Ако искаш да възпиташ на нещо детето си, не трябва друго, освен да възпиташ това нещо в себе си!” А вие фокусирани ли сте? Колко неща правите едновременно? Колко често позволявате да ви прекъсват? Когато сте с детето, обръщате ли внимание само на него, или има хиляди други неща, които се случват на вашия хоризонт. Замислете се на първо място за вашето поведение! Защото това е най-силният механизъм да влияем и на другите. Децата имат по-силна нужда от примери, отколкото от напътствия. Бъдете това, в което искате да се превърне вашето дете!
Автор: Весела Велин
Съосновател ДОДЖОТО
www.dojoto.org
Comments