Как да научим децата на концентрация?

Фокус. Концентрация. Внимание.

Това, което вълнува нас възрастните дотолкова, че десетки книги са написани по темата. Стигнали сме до осъзнаването колко е важен фокусът за реализацията на съвременния човек във все по-разсейващата обстановка, в която пребиваваме.

Какво можем да кажем обаче за децата? “Той е много разсеян!”,

“Не мога да й задържа вниманието!”, “Детето ми е хиперактивно!”.

За жалост чуваме тези “диагнози” все по-често.

Можем ли и какво да направим, за да ги подобрим?

На базата на нашия дългогодишен опит в работата с деца сме извлекли 9 съвета

относно детската концентрация, които вярваме, че ще са от полза.

1. Само едно нещо

Приоритет. Знаете ли какъв е буквалният превод на тази дума? - “Само едно нещо”. В съвременния свят често говорим за нашите “приоритетИ”, но всъщност думата няма множествено число. В момента, в който го сложим, ние избягваме от нейното значение. Съвременните деца правят толкова много неща, които “са им важни” - ходят на математика, на английски, на плуване, на роботика, на пиано… И на училище разбира се, където от тях изискваме да се фокусират еднакво върху всички предмети… Желанието ни е да отгледаме едни всестранно развити личности. Реализацията е, че възпитаваме безкрайно уморени и незаинтересовани младежи.

Ние като преподаватели, винаги съветваме да избирате по-малко на брой неща, които ще прави детето ви, но да му дадете възможност да се фокусира в тях. “Ако изучиш само едно нещо до съвършенство, пред теб ще се открият още много” гласи една японска поговорка и ние сме съгласни с нея.

2. Малко, но добре, вместо много - зле

Няма как детето ви да постигне напредък в нито една сфера, ако я практикува веднъж в седмицата (защото останалите дни е заето с нещо друго). Без значение дали говорим за математика, музика или Айкидо, има минимална честота на повторение и регулярност, без която и най-смислената дейност няма смисъл. Нашият педагогически опит показва, че тази честота е поне три пъти в седмицата, за да има резултати. Сами може да сметнете с колко допълнителни дейности е добре да се занимава вашето дете. Когато говорим за напредък и развитие, а не за прескачане от дейност в дейност.

3. Изисквайте постоянство

Много родители се притесняват активността да не омръзне на детето, затова го водят малко пъти. По този начин се постига обратният ефект. Когато практикуващият не може да задълбочи и напредне, то постоянно стои в безинтересния “начинаещ период”. На колкото по-високо ниво я тренира, толкова по-интересна му става тя. Разбира се, че трябва да се пробват различни неща, за да откриете “кое е вашето”. Но дали дейността е вашата, може да разберете след време, на базата на опита, който вече имате с нея. Нашият съвет е следният: изберете една, максимум две активности и им дайте срок от поне няколко месеца, в които да посещавате сериозно. След това направете ревизия - срещат ли се вашите очаквания с реалността. Виждате ли смисъл в нея за вашето дете? И нека водещият в тази преценка бъдете вие като родител. Не се доверявайте на емоционалните състояния на малчугана, точно защото те са емоционални и непостоянни - както в желанията си, така и в нежеланията си. Предполагаме, че не той/ тя взимат решението дали да ходи на детска градина и дали след първи клас да продължи във втори?

4. Все по-интересно

На “пазара” за детски активности се предлагат все по-сложни и интересни неща.

В търсене на най-атрактивното нещо, което да задържи интереса на Вашето дете, вие не му позволявате да се фокусира върху това, което му предлагате, защото знае, че някъде там има нещо друго. И то може да е “по-”. Безкрайното състезание за вниманието на подрастващия няма край. И ако вие като родител не го ограничите умишлено да прави прости неща, в които да усъвършенства своите умения, го обричате на хронична повърхностност. Защото колкото по-интересна, съответно сложна е една дейност, на толкова по-повърхно ниво ще се изпълнява тя от едно нормално дете. Да, има вундеркинди, които успяват да постигнат забележителен напредък в много сложни материи, но нашият съвет е да се придържате към старата треньрска максима “винаги се върви от простото към сложното”. Уверете се, че вашият малчуган е усвоил целия потенциал на дейността, с която се занимава, преди да му потърсите следваща.

5. Скуката като възпитателен елемент

Много детски психолози съветват, да не се избягва скуката като елемент във възпитанието и развитието на детето. Трябва да освободим пространство, за да поканим прекрасните неща да дойдат. Ако постоянно намираме занимание на своето дете, го лишаваме от способността то само да го направи. Позволете на детето си да скучае. За да може да изследва. Да развива своите въображение и концентрация. Когато пред него има твърде голям избор от неща, то не може да се съсредоточи в настоящото. Просто защото мисли за следващото. Нормално е, ако му подарите 3 играчки наведнъж, времето, в което играе с всяка една от тях фокусирано да е много по-малко, в сравнение с това, ако имаше само една. Много от нашето поколение сме расли в недоимък и сега искаме деца ни да имат всичко, което ние не сме. Но, тъжният факт е, че ги правим пренаситени и презадоволени, което има не по-малко негативни ефекти.