Налагането на правила върви и с някои откази, които трябва да дадем на детето си. Много родители споделят, че им е много трудно с това. Ето някои съвети по темата:
✅ Приемете последствията
Защо не искате/не можете да откажете на детето си? Защото детето ви ще се разстрои. По-лошо - ще се разплаче, ще започне да се тръшка. Ще изпадне в истерия?! Представете си кой е най-лошият сценарий? И колко време ще продължи - 20 - 30 минути…? Ще отмине! А сега си представете какъв ще е сценарият след 20-30 години, ако отгледате разглезено дете, което никога през живота си не е получавало отказ. Какво ще се случи, когато рано или късно го получи? Ще има ли силата да се справи с него, ако вие никога не сте му позволили да я развие?
✅ ”НЕ” - то като упражнение
Колкото по-рядко отказвате на детето си, толкова по-трудно то ще приема този отказ. Ако свикне още от съвсем малко, че думичката “не” е също толкова вероятна колкото и “да”, то ще приема и двете. Нещо повече - ще може да оценява нещата, а не да ги взима за даденост.
Вашето дете постоянно се упражнява да иска. Това е неговата роля като дете. Вашата роля като възрастен обаче е да знаете какво може и какво - не. Затова - вие също се упражнявайте като целенасочено му отказвате!
✅ НЕ отстъпвайте!
Не значи “не”. Точка. Децата много лесно разбират кога могат да ви манупилат. Ако повтарящият се модел при вас е, че в началото казвате “не”, но след известно време и количество рев отстъпвате, детето ви ще разбере, че това работи. И дори и да увеличавате времето, след което да остъпите, то пък ще увеличава рева, докато не ви “склони” да го направите. Бъдете ясни и категорични. Щом веднъж сте казали не, отстоявайте своята дума. Не променяйте. Не отстъпвайте. Ако го правите, означава, че сами не уважавате това, което сте казали. Как да научите детето си да го прави?
✅ Прекъснете истерията
Разбира се, ревът не трябва да продължава прекалено дълго. Хубаво е да оставим детето да изрази емоцията си, но и не трябва да се драматизира излишно. Много родители се чувстват виновни от отказа си и за да “успокоят” детето му предлагат алтернатива. “Спри да плачеш и ще ти купя сокче”. Така детето разбира, че няма нищо лошо в истерията му и за да я прекъсне, трябва да бъде “възнаградено”. Аз също давам алтернатива, само че по-лоша: “Спри на плачеш, защото ще те оставя без вечеря”. Разбира се, никога не съм го оставяла без вечеря, но когато има пред себе си толкова лошо “предложение”, разбира, че поведението му не е приемливо и трябва да го прекрати.
✅ Знайте защо казвате не
Много е важно да сте убедени в своя отказ! Да знаете, че дори и да причинявате известно неудобство на детето си сега, това е добре за него в дългосрочен план. И никога да не се чувствате виновни, че му отказвате! А това може да стане само когато знаето точно защо го правите - защото даденото нещо не е полезно, защото целенасоченият отказ ще го изгради като по-силен, защото трябва да положи още усилия, за да го заслужи… По този начин детето усеща вашата сигурност и я уважава. Малчуганите трябва и искат да бъдат водени, само че имат нужда от категоричност от ваша страна, за да ви следват. И убеденост, че вие знаете и правите най-доброто за тях. Те винаги го усещат.
✅ Обяснете и на детето защо
Доказано е, че хората имаме нужда от аргумент. Просто така сме устроени, че искаме да чуем “защото”. Това, че има причина за даденото поведение (без значение каква е тя), ни убеждава в неговата правилност. Така е и при децата. Те самите ви питат “ Защооооо??? ”, когато им отказвате нещо. Обяснете им защо! Какъв е вашият аргумент за това? Дори и да не го разбират осъзнато, ако вие сте убедени, защото имате ясна причина, ще я приемат и те. И ще се учудите как, ако не веднага - то след време наистина ще я разберат.
✅ Бъдете последователни
Като вашият отказ е мотивиран от конкретна причина, а не на случайно хрумване, той ще бъде много по-логичен и много по-предвидим. Когато реагирате по един и същи начин в едни и същи или подобни ситуации, детето ви не само ще схване причината за вашето поведение, а ще развие към вас уважение и чувство за сигурност. Това, което наистина фрустрира децата, е да не знаят как ще реагирате. Това освен, че подронва авторитета ви, защото не сте постоянни в поведението си, поражда и предпоставки за изнудване от тяхна страна. “Ама предния път ми даде!” Звучи ли ви познато?
✅ Абстрахирайте се от възмутените погледи и непоисканите съвети
Никой друг не е запознат с “цялата история” на вашето дете. Никой друг не знае по-добре от вас кое е добре за него. Никой друг не може да поеме отговорност за развитието и израстването на вашия малък човек. Затова и никой друг няма право да ви дава “препоръки” как да го отлеждате. Особено, когато те не са поискани.
Разбира се всеки има право да си гледа както си иска, ако детето ви се търкаля в супермаркета, защото сте му отказали шестата близалка... Както и да цъка с език колко “лоши родители сте”, колкото прецени. Но вие сте тези, които решавате дали да “се вържете” или не.
✅ Не бъдете емоционални
Oт детето се иска да иска. Неразумно. Безпричинно. Емоционално. От възрастния - да бъде зрял и разумен. Не се поддавайте на собствените си емоции. Не се влияйте от емоциите на детето си или от чуждото (непоискано) мнение. Бъдете зрял и отговорен родител, който знае кое е най-доброто за детето си и има силата да го направи, като плати не лесната “цена” за това.
❓ A вие как казвате “НЕ” на детето си?
💬 Ще се радвам да чуя вашите отговори в коментар или на dojoto@info.com !
Aвтор: сенсей Весела
ДОДЖОТО
Comments