Интервю със сенсей Весела за корицата на сп. “Журнал за жената”, бр. 49/ 2023
❓ С наближаването на Коледните празници родителите купуват на децата си всякакви подаръци от материален вид. До колко мислите, че това е добре за тях?
Чудесно е, че днес можем да си позволим все повече и все по-хубави материални неща. И няма нищо лошо в това да искаме да доставим радост на децата си чрез тях. Само трябва да внимаваме да не прекаляваме с материалното. Защото често по този начин се опитваме да запълним някаква липса. Това, от което истински имат нужда децата са нашето време и внимание. И това - да ги инвестираме в тяхното развитие, обучение и възпитание. А за да научим малките човеци да ценят нещата, които имат, трябва умишлено да не им даваме всичко, което искат.
❓ Каква според вас е причината днешните деца да се отегчават все по-бързо?
Когато сме обърнати единствено към материалното, се отекчаваме бързо, защото там няма “засищане”. Винаги може още и още - по-ново, по-скъпо, по-лъскаво. Същият проблем се наблюдава и при дейностите, които децата посещават. Те бързо им омръзват, ако единственият мотив е “на детето да му е интересно”. Ние като възрастни трябва да знаем, че интересът, особено при малките деца е повърхностен и винаги минава - докато не се появи нещо “по”. А в днешният свят това “по” се появява много бързо. Затова моят съвет е да не се търси толкова интересността, а повече - ценността на дадената дейност. До колко тя е градивна за детето в дългосрочен план? Какви качества развива в него? И за да развием така нужните за децата фокус и концентрация трябва съзнателно да им избираме по-прости, по-монотонни и дори скучни дейности. За да ги научим да се вглъбяват в себе си. И по този начин да открият стойността в самата дейност, задълбочавайки в нея, вместо постоянно да искат да сменят нещата, с които се захващат.
❓ Става все по-трудно да предаваме на децата си ценности, защо това е така?
Децата са като една празна саксия и от нас зависи какви семенца ще посеем. Няма как да очакваме, че те ще се превърнат в “красиви цветя”, ако не си ги отгледаме като такива. Да, това става все по-трудно днес, защото средата около подрастващите е все по- предизвикателна. Но не е невъзможно. Най-важното, което трябва да знаем е, че истински ценните неща не винаги са лесни, приятни и интересни. Пред нас има два пътя: На удоволствието, което е свързано с лъскавите подаръци и забавните дейности. И на удовлетворението - което понякога означава по-малко материални неща и по-скучни, но по-стойностни занимания. От нас зависи кой път ще изберем за себе си и за детето си.
❓ Кой е най-ценният подарък, който може да подарим на детето си?
Брус Лий казва: “Най-добрият подарък, който можете да направите на вашето дете е да го запишете на бойно изкуство!” - и аз подкрепям напълно. Бойните изкуства в своята философия предават на децата много ценни уроци. На първо място да се борят за нещата, които искат, а не да чакат да ги получат наготово. И също - да не се страхуват или отказват, когато срещнат трудности, а да се научат да ги преодоляват. Това са качества, които намирам, че се срещат все по-рядко у днешните младежи, но са и ще им бъдат все по-необходими.
❓ Самата вие тренирате бойно изкуство повече от 20 години и със съпруга си основавате една от най-големите школи по Айкидо в столицата. Как дойде идеята за създаването на школата?
Създаването на школата беше начин ние самите да продължим своята практика. Тренировките са дали страшно много за нашето развитие не само на ниво тяло, а също - и на ниво характер. Айкидо не е просто спорт, то е цялостна система за личностно израстване. И точно ценностите, които сме придобили чрез тази система - не само труд, постоянство и стремеж към лично развитие, а също - отношение към останалите и принос към обществото са нещата, които искаме да предадем на децата. Защото от една страна намираме, че те имат все по-голяма нужда от тях, а от друга - сме осъзнали, че единственият начин да затвърдиш и продължиш знанието в себе си, е да започнеш да го предаваш на другите.
❓ Разработвате своя авторска методика за преподаване. Какво я отличава от традиционната? Ще ни разкажете ли малко повече за нея?
Традиционният метод за обучение на деца е чрез игра. Нашият метод е чрез дисциплина и сериозно отношение. Защото противно на разпространените вярвания, децата обичат реда и правилата, стига да им бъдат адекватно обяснени.
За да го постигнем, се фокусираме не само върху физическата тренировка, а добавяме и ментална част. Например всяко занимание започва с беседа за смисъла “защо сме тук?” Какви качества искаме да придобием и как можем да го направим? Защо трябва да се трудим и да “прегърнем” усилието, за да постигнем развитие? Как да не се отказваме, когато стане трудно? На пръв поглед това са дълбоки философски теми, но те могат да достигнат и до малките човеци, ако им се говори просто и се използват примери, близки до тях. И понеже смятаме, че е по-ценно да научим децата да бъдат партньори, а не противници, по никакъв начин не толерираме състезанията. Най-важната част от нашата методика е, че всички упражнения се изпълняват по двама, в някои от тях малчуганите дори са хванати за ръце. Използваме Айкидо, в което изначално няма състезания, като средство да научим децата на партньорство и заедност. Отношение, което намираме, че е много ценно да имат не само към човека от среща, а въобще към обществото, от което ще станат част. За да могат да дават своя колективен принос и да открият своя индивидуален смисъл.
❓ От вашата школа "ДОДЖОТО" традиционно организирате -50% отстъпка за записване в първия месец на новата година. Как могат родителите да се възползват от нея?
Да, това е нашият подарък към всички деца за Новата година. За да има повече по-здрави, по-силни и по-успяващи българчета.
Правим тази кампания за трета поредна година и интересът е много голям. Обикновено през Януари дори не успяваме да обработим всички запитвания :) Затова препоръчвам на всеки, който има интерес да посети школата още през Декември, за да направим пробен урок, или ако няма физически тази възможност - да се свърже с нас, за да си запази място за новата година още от сега.
Comments