“И най-дългото пътешествие започва с една единствена крачка!” - гласи една японска поговорка. Първата тренировка е важен момент за всяко ново дете, точно защото е първа. Някои деца са много въодушевени и искат да идват всеки ден, а други - не желаят да опитват повече. Кое е нормалното? Нашият съвет е: не правете крайни заключения от първоначалната реакция на детето. Защото тези реакции са емоционални. Тренировката сама по себе си е стрес, който може да изкриви възприятията. И за тези, които не са свикнали с такъв тип занимания е нормално да се появяват и някои предизвикателства. Подбрахме най-срещаните и кратки съвети как да се справите с тях:
Детето се е изморило в тренировката?
Това е добър знак! Означава, че е било старателно. Умората е индикация за добре свършена работа. Означава също и сериозно отношение към това, което прави, защото колкото повече се “влагаме” в нещо, толкова повече то ни изморява, но и толкова по-голямо удовлетворение ни носи, че сме се дали нещо от себе си. А колкото повече даваме от себе си - труд, старание и съответно - умора, толкова повече ще получаваме - знание и развитие.
Тренировката не му е интересна?
Упражненията, които правим в Доджото не целят да дразнят интереса на децата, а да ги научат на базови качества. Когато говорим за дисциплина и полагане на основа, разнообразието и “интересността” само затрудняват процеса. Децата имат нужда да правят прости неща, върху които да развиват фокус и концентрация. След време картината започва да се усложнява, но това идва на базата на вече развитите качества. Точно тук е нещо, по което се различава източния начин на мислене от съвременния западен модел. Живеем в свят, който е все по-”шарен” и разнообразен, но за съжаление - все по-изпразнен от съдържание. Затова, ако искате да си вземете нещо от философията на бойното изкуство, нека бъде точно това: не търсете интереса - той е нещо мимолетно - минава и заминава. Търсете смисъла - защото то е нещо много по-дълбоко и значимо!
Детето има мускулна треска/ нещо го боли?
Тренировките в Доджото като цяло са интензивни. Упражненията са разнообразни и засягат различни мускулни групи - дори тези, за които не сте подозирали, че съществуват. Мускулната треска е добър знак, защото показва, че тренировката е била ефективна. Не се притеснявайте от нея - тя не означава, че детето не е във форма (често и активно трениращи хора я получават), а че е преминало своя моментен праг и е разширило своята зона на комфорт. А ние растем само, когато се надскачаме и разширяваме. Неразположенията след тренировка са нещо нормално, неизбежно, и дори - желано. Защото тези изпитания могат само да калят волята на вашия малък Самурай!
Детето не може да прави някои упражнения?
Това е очаквано. Ако можеше да прави всичко, нямаше да има какво да му покажем ние. :) Нали затова идват децата в школата - да се научават на нови неща, да развиват и да подобряват уменията си. Това е нашата работа като преподаватели - да им помагаме и да ги водим в този процес. Ние не очакваме от тях предварително изградени двигателни умения. Затова компетенциите на тялото не е приоритет, когато оценяваме тяхното първоначално представяне. По-важно е да видим поведението на детето - дали спазва реда, дали проявява старание. Защото вярваме, че морално - волевите качества предхождат и изграждат двигателните. А това показва и опитът - в дългосрочен план успяват не най-талантливите, а най-старателните, постоянните и упоритите.
Не може да брои/ не знае японските думички?
Броенето, което чувате в тренировките, както и думичките, които се използват са специфични за бойните изкуства и са на японски. Рядко децата са запознати с тях предварително. В тренировките те се повтарят толкова често, че е неизбежно Айкидоците да ги научат в един момент. Първоначално ние не очакваме от тях да ги знаят и това по никакъв начин не е фактор за тяхното представяне. По важното е да гледат, слушат и опитват да копират останалите. Защото това е методът на обучение в Доджото - учене чрез преживяване.
Не познава децата и се притеснява?
Да, това е нормално. Предполагаме, че и в детската и на училище е имало деца, които е срещнало за първи път. Запознаването с нови деца може само да обогати неговия кръг и социални умения. Голямо предимство в Доджото е, че тук децата целенасочено се възпитават в партньорство - изпълняват всички упражнения по двама, държат се за ръце, изчакват се, помагат си. По никакъв начин не стимулираме конкуренцията и състезателността. Вероятността от подигравки е минимална. Средата е максимално “защитена”, така че дори и най-срамежливите деца след време се отпускат и намират своите приятели. А множеството допълнителни дейности, които регулярно организираме освен тренировките, засилват чувството за общност и принадлежност на Айкидоците.
“Препятствията, които имате, са камъните, от които ще образувате стъпалата, за да се повдигнете” - Петър Дънов
За всяка сфера първите впечатления са много важни. Но не трябва да ги оставяме окончателни, защото тогава често сме емоционални. Дайте си време да оцените дейността на спокойствие. Преценете дали тя би била ценна за детето Ви в дългосрочен план. Дайте си време да поговорите с него, да видите как се чувства и то.
И ако имате нужда - заповядайте на повторна проба!
Ние сме насреща, за да ви подкрепим в процеса на адаптация.
Весела Велин съосновател на ДОДЖОТО