Страхът
Най-честата причина ние да не сме толкова строги със своите деца е “страхът” да не ги нараним. Страхът да не ги лишим. Страхът дали ще могат да приемат предизвикателството на трудността. По този начин какво им казваме: аз не вярвам, че ти можеш да се справиш? Наистина ли?? Наистина ли това искаме да възпитаме у тях - съмнение, че не са достатъчно силни да издържат. Страх, че не са достатъчно добри. Или всъщност това са нашите страхове, които много често ние проектираме върху децата си. И тук стигаме до основният страх: дали ние сме достатъчно добри?!
Вината
Скъпи родители! Вие сте най-добрата майка и най-добрият баща за своите деца! Трябва да бъдете сигурни в това. Защо ли? Защото те други нямат! :)
Напишете си го с големи букви някъде и си го препрочитайте всеки път, щом имате нужда.
Как очаквате детето ви да ви следва, ако вие не сте сигурни прав ли сте/ не сте ли? Или пък се измъчвате от терзание за “грешното” решение, което сте взели оня ден.
Разбира се, това не трябва да ни освобождава от отговорността да се развиваме. Но ние не можем да станем нещо, което не сме. Вината може единствено да ни попречи да проявим това което сме по най-добрият начин, на който сме способни.
Има една фраза, която много обичам: “достатъчно”.
Вие сте дали най-безценния дар на своите деца - Животът! Това е достатъчно. Вие сте достатъчни точно такива, каквито сте. Ако ви се струва, че трябва да станете по-добри - станете! Но ако това му се струва на някой друг, включително на вашето дете - позволете му то да стане по-добро. Защото всеки има собствен път. И към нашите родители ние дължим единствено благодарност, а към нашите деца, от един момент нататък - пускане и позволение да станат своята най-добра версия. И тази версия може да е по-добра, по-лоша, но най-вече РАЗЛИЧНА от нашата. И ние трябва да го приемем. :)
Автор: Весела Велин
Айкидо ДОДЖОТО