Радваме се, когато нашите Айкидоци участват на Лагерите в Доджото с ентусиазъм! Защото целодневните занятия засилват принадлежността и разбирането на учениците. Освен, че навлизаме в по-големи дълбини в тренировките и успяваме съществено да напреднем за сравнително кратък период, допълнителните занимания обогатяват практиката на айкидоците. Защото физическите упражнения са само малка част от вселената, наречена Айкидо. То е цял светоглед, философия и начин на живот. И от колкото повече гледни точки го гледаме, толкова по-добре ще го разбираме и “живеем”.
Днес ще ви запознаем какво правим на един Лагер - кои са основните точки от дневната програма. Но по- важно е да ви разкажем как ги правим - в дисциплина и самоконтрол и най-същественото - защо ги правим по този начин и защо сме избрали точно тях.
ТРЕНИРОВКИ
Разбира се, на първо място са тренировките. Доджото преди всичко е място, където се тренира Айкидо. Това е може би най-комплексното бойно изкуство, за което е нужна отлична кондиционна подготовка. Затова тя е от особено значение. Тренировките са грижа към нас самите, към нашето тяло и съзнание. Помагат ни да ставаме здрави и силни. Поддържат тонуса и концентрацията ни. Позволяват ни да преобразуваме негативната енергия в градивна сила. Тренировките ни предизвикват да опознаем своите възможности и да се опитаме да ги надскочим, за да можем да се развиваме. И да ставаме по-добри. А на Лагера тренираме повече, което ни позволява да стигнем там, където в регулярните часове не е възможно и да напреднем повече и по-бързо.
ЧЕТЕНЕ
Преди или след тренировка идва време за четене. Освен, че е пасивна фаза и време за “почивка” след физическото натоварване, то ни дава индивидуално време, в което да се вглъбим в себе си и да починем от груповите занимания. А ползите са многобройни! Тренира ума и концентрацията. Обогатява речника. Развива въображението. Малките любопитковци могат да се потопят в друг свят и да черпят мъдрост и вдъхновение от опита на героите, за които четат. Като им посочваме тези позитиви, се стремим да запалим у нашите айкидоци любовта към книгите, защото те са огромно богатство и път към себеразвитие. Колкото по-рано ги обикнат, толкова по-добре!
ГРАДИНАРСТВАНЕ
Пред Доджото имаме градинка. Която без значение от сезона, поддържаме. Заедно. Защото всички се радваме, когато тя е красива. Естетиката и красотата е основна потребност за човека, но тя не идва от само себе си, трябва да я създадем и да я пазим. Така се учим на труд и грижа към заобикалящата ни среда. А градинаствайки опознаваме себе си - защото градинката е като самите нас. Трябва да премахнем плевелите, за да поникнат красивите цветя. Както в нашия вътрешен свят: трябва да се преборим с лошите черти в себе си, за да направим място на добрите качества.
АТЕЛИЕТАТА
Ателиетата са чрез творчество и преживяване. Те започват с кратък урок, на който обясняваме, след което айкидоците имат възможност сами да пресъздат наученото като буквално се докоснат до него. Темите, които подбираме винаги имат общо с философията на Доджото. Например за човешкото тяло учим, за да опознаем по-добре себе си и своя вътрешен свят - себепознанието е основна цел на практиката на бойното изкуство. Кукерите ни учат, че за да приветстваме доброто в света и в себе си, трябва да изгоним първо лошото - точно както в бойното изкуство се борим с лошото на първо място в себе си. Картата на България ни кара да опознаем по-добре родината си и да се възхитим на нейното разнообразие и богатство. Защото ритъмът, който наблюдаваме в природата е в основата на практиката ни. А красотата и естетика на японската култура ни карат да се стремим да превръщаме всяко нещо в изкуство. Защото Айкидо е бойно, но изкуство.
ИГРАТА
Когато свършим добре работата си, е време да вземем заслужена почивка. Такъв е естествения Ритъм - Работа - Почивка, Вътре - Вън, който следваме и в Доджото. Не е възможно само да работим, защото умората ще ни пречи да вършим нещата както трябва. Не можем и само да си почиваме, защото ще станем прекалено лениви и мързеливи. Трябва да има промяна, Ритъм, за да направим разграничението. Усилената работа е нищо, ако нямаме време да се зарадваме от свършеното и да се почувстваме удовлетворение от него. Използваме почивката си, за да отидем в парка, защото това е още един пример за Ритъм. Досега сме работили Вътре и е време да излезем навън, да подишаме въздух сред дърветата на парка. Защото тялото и умът ни разпускат много по-добре сред простора на природата, далеч от екраните на лаптопа и телефона.
КАК правим всичко това?
Основното, което тренираме в Доджото, независимо какво правим е Самоконтролът. Защото самоконтролът и самодисциплината са основните умения, които отличават успешните деца, които по-късно да се превърнат в достойни възрастни.
Кога пием вода в Доджото и кога започваме да се храним? Веднага ли, когато ни се прииска, или трябва да изчакаме?
Трябва да изчакаме, когато сенсеят каже.
Това означава ли, че стоим гладни и жадни?
Не, просто трябва да изчакаме малко, за да се научим на самоконтрол, а не да се нахвърлим веднага на храната/ водата.
Какво ще стане, ако се нахвърлим веднага, кой ще е по-силен? Ние или шишето?
Шишето!
А ние искаме да станем по-силни от едно шише с вода, нали така?
Изглежда лесно, но всъщност не е. Отнема цял един живот (а понякога и повече) на човек да се научи сам да управлява себе си. И колкото по-рано започне, толкова по-добре. Защото докато не се научим да контролираме собствените си емоции и страсти, винаги ще има някой друг или нещо друго, което ще ни контролира - едно шише вода, една порция храна, една игра на таблета или една емисия новини по телевизора…
ЗАЩО правим всичко това?
За да изградим силни характери на индивидуално ниво, които да станат част от едно силно общество на колективно ниво. Най-важната дума в Доджото е заедно, или Мусуби - Хармоничното взаимодействие между нас. А за да има хармония, трябва да има правила. И те да се спазват от всички. Кога тренираме, кога правим ателие, кога градинарстваме - когато сенсеят каже. Защо е така? За да можем да вършим нещата едновременно и координирано. И някой трябва да поема отговорност за това. Ако децата можеха сами да решават какво кога да правят, най-вероятно един ще играе и говори, докато друг се опитва да учи, трети ще тренира, докато четвъртият полива цветята - ще настане пълен хаос. Иска ни се, но не сме достигнали това ниво на съзнание, в което самостоятелно, съвсем естествено и интуитивно се синхронизираме така, че да бъдем заедно. Колективното мислене не идва от само себе си, необходимостта от него трябва да се осъзнава и възпитава. Защото:
Кое е по-важно: групата или единицата?
Групата, защото тя е по-силна от единицата.
А групата от какво се изгражда?
От единици.
Всички единици ли правят силна група?
Не, само тези, които имат обща цел и работят заедно за нейното изпълнение.
Защо е хубаво единиците да работят за благото на групата?
Защото единицата винаги е част от някаква група, иска или не. И тя ще бъде по-добре ако групата, от която е част е по-добре.
Децата на ДОДЖОТО